Русская Википедия:Темелский, Христо

Материал из Онлайн справочника
Перейти к навигацииПерейти к поиску

Шаблон:Учёный Хри́сто Иванов Теме́лский (Шаблон:Lang-bg; 20 июля 1948, Севлиево) — болгарский историк. Директор Церковно-исторического и архивного института при Болгарской патриархии. Автор и составитель более 35 книг, более 600 статей в области болгарской церковной истории.

Биография

Родился 20 июля 1948 года в Севлиеве. Окончил среднюю школу в своем родном городе, а затем Софийский университет имени святого Климента Охридского по специальности история.

В студенческие годы выбрал историю Болгарской православной церкви в качестве сферы своих научных интересов[1][2]. В 1975 году была опубликована его первая научная статья.

С 1976 по 1982 годы работал в историческом музее города Севлиево[2]. В 1982 году он защищал диссертацию по Великотырновским монастырям в эпоху Возрождения, став кандидатом исторических наук. С 1982 по 1984 год — заслуженный специалист Софийского университета[3].

1 января 1985 года поступил работать в Церковно-исторический и архивный институт при Болгарской патриархии[4]. В 1985—1986 годах специализировался в Институте восточных церквей в Регенсбурге, Западная Германия[5]. 27 март 1987 года становится исполняющим обязанности директора Церковно-исторического и архивного института при Болгарской патриархии[6]

В 1989 году получил степень хабилитированного доктора (аналог доктора наук). 1 апреля 1995 года назначен директором Церковно-исторического и архивного института при Болгарской патриархии[6].

Библиография

Шаблон:Начало скрытого блока

  • Патриарх Йоаким I // Векове. — София, 1975. — Кн. 5. — С. 44 (под именем Христо Христов)
  • Батошевският надпис // Археология. — София, 1976. — Кн. 4. — С. 65-70 (под именем Христо Христов)
  • Габровския учител-революционер // Силистренска трибуна. 1982. — бр. 121 от 14 сентямври 1982. — С. 2 (под именем Христо Христов-Темелски)
  • Капиновският манастир «Свети Никола» // ИБИД, кн. ХХХІV, 1982. — С. 117—134 (под именем Христо Христов)
  • Габровските манастири през Възраждането // Исторически преглед. 1983. — кн. 1. — C. 76-89 (под именем Христо Христов)
  • Габровският Соколски манастир «Успение Прествятия Богородици» // Духовна култура. 1983. — № 12. — С. 9-19.
  • Към въпроса за Тревненската живописна школа // Векове. 1985. — № 1. — С. 27-32
  • За авторството на пророческата буквеница «Турцiа ке падне» // Военно-исторический сборник. 1985. — № 1. — С. 162—170
  • Велчовата завера // Военно-исторический сборни. 1985. — № 6. — С. 7-9.
  • Българската гетерия // Отечество. 1985. — бр. 7. — С. 26-27
  • Към въпроса за първия паметник на славянските просветители Кирил и Методий // Изкуство, 1985. — № 10. — C. 17-20
  • Едно неизвестно и изчезнало изображение на св. Кирил-Философ в Присовския манастирь «Св. Архангел» // Церковен вестник. 1985. — № 11. — С. 6-7
  • Непубликувани и малко известни писма на архиепископ Йосиф Соколски // Църковно-исторически архив т. II. 1986. — С. 71-83
  • Възрожденски строителни и ктиторски надписи от манастирите във Великотърновския край // Църковно-исторически архив т. II. 1986. — С. 83-101
  • Манастирите от Великотърновския край в националноосвободителните борби на българския народ // Кирило-Методиеви студии. — 1986. — кн. 3. — C. 230—240
  • Една неизвестна биография на поп Харитон // Духовна култура. 1988. — № 11. — С. 25—33
  • Заслугата на архиеп. Йосиф Соколски за основаването на храм св. Кирил и Методий в Киев, 1869 г. // Международен симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий. 1989. — Т. 1. — С. 262—264
  • Самоковското читалище през възраждането // Читалище. 1990. — № 6. — С. 26-27
  • Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил // Духовна култура. 1990. — № 5. — С. 11-22.
  • По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589—1721) // Духовна култура. 1990. — № 7. — С. 16-22.
  • Заточение на св. Методий и неговите ученици в Швабско // Исторически преглед. 1990. — № 5. — С. 44-52
  • Съграждане на църквата «Св. Архангел Михаил» в гр. Трявна // Духовна култура. 1991. — № 2. — С. 24-29.
  • С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир «Св. Благовещение» // Духовна култура. 1991. — № 7. — С. 10-20.
  • Църкви и манастири в Самоков и Самоковско: Предварителни бележки // Духовна култура. 1993. — № 12. — С. 11-22.
  • Самоков в църковно-националната борба // Духовна култура. 1993. — № 2. — С. 21-31; № 3. — С. 17-28; № 4. — С. 12-22
  • Новооткрити документи по Фирмилияновия въпрос от 1902—1904 година // Военно-исторический сборник. 1993. — № 5. — С. 141—168.
  • Изповед на един зографски послушник: Спомен за Св. Гора и Зограф от отец А. И. Илиев // Демократически преглед. София, 1994. — бр. 10
  • Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. // Духовна култура. 1995. — № 1. — С. 12-18.
  • Учебното дело в Самоков през Възраждането // Духовна култура, 1995. — кн. 4. — C. 9-16
  • Развитие на новобългарската просвета // Духовна култура, 1995. — № 5. — С. 18-28.
  • Хаджи Ангел Иванов Севлиевец // Духовна култура. 1995. — № 6. — С. 18-21.
  • Строител на Българската църква (155 години от рождението и 80 години от смъртта на приснопаметния екзарх Йосиф І) // Духовна култура. 1995. — № 7. — C. 1-12
  • Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основание и дейност на Българската екзархия в Цариград // Духовна култура, 1995. — № 8. — C. 18-27
  • Просветното дело на Българската екзархия // Духовна култура, 1995. — № 11. — С. 7-9.
  • Църковно-народният събор от 1871 // Родина. 1996. — кн. 2. — C. 84-99
  • Монашеското братство на Зографския манастир през 40-те и 50-те гг. на ХХ в. // Светогорска обител Зограф. 1996. — Т. 2. — С. 161—171
  • Ловчанският митрополит Йосиф (Екзарх Йосиф I) и Априлската епопея // Въстанието в Ново село — 1876 г. — Троян, 1997. — C. 34—43
  • Архиепископ Йосиф Соколски в лоното на унията // Българи в Италия и италианци в България. — С., 1997. — C. 278‑290
  • Никифор йеромонах Смели // Юбилеен вестник 100 години от смъртта на Колю Пачников. — Ловеч. 1997
  • Неизвестни сведения на Гаврил Генчев Брънчев за Орханийския частен революционен комитет през 1872 г. // Известия. 1998. — Т. 3, № 3. — C. 160—168
  • Конференция «Религия и церковь в Болгарии. Социальные и культурные измерения православия и его специфика в болгарских землях» // Bulgarian Historical Review / Revue Bulgare d’Histoire. 1998. — № 3-4. — С. 257—263 (в соавторстве)
  • Българската екзархия — защитник на българщина в Македония и Одринска Фракия // Религия и църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. Научна конференция 27-29 ноември 1997. — София, 1999. — С. 223—233
  • Архимандрит Максим Райков и Великотърновските манастири // Максим Райкович традиция и съвременност. 1999. — С. 15—41
  • Църковно-националните борби в Македония до 1869 г. // Македонски преглед. 2000. — Т. 23. — № 1. — C. 5-38
  • Църковно-националната борба в Македония от 1870 до 1913 г. // Македонски преглед, 2000. — № 2. — С. 33-60
  • Залезът на Българската екзархия и Македонската православна църква // Македонски преглед. 2000. — № 3. — С. 43-74
  • От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост // Духовна култура. 2000. — № 2-3. — С. 41-48.
  • Печатният орган на Българската православна църква // Църковен вестник. София, 2000. — Бр. 7. — С. 3
  • Първият екзархийски Неврокопски митрополит Иларион // Духовна култура. 2000. — № 7. — C. 23-28.
  • Дарителството в манастирите от Габровския край през Възраждането // Духовна култура. 2000. — № 8. — C. 21-31
  • Из родословните бележки на един батошевски свещеник // Духовна култура. 2000. — № 10. — C. 27-30
  • Кондиката на Светия Синод и Патриарх Кирил // Сборник в чест на Кирил Патриарх Български по случай 100 години от рождението и 30 години от кончина. — Пловдив, 2001. — С. 64-73.
  • В памет на богослова Недю Александров (17.Х. 1904 — 29.Х. 2000) // Духовна култура. 2001. — № 2. — С. 24-28.
  • Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на XX век // Духовна култура. 2001. — № 6. — С. 18-26.
  • Приписки от севлиевската църква «Св. пророк Илия» // Духовна култура. 2001. — № 7. — С. 28-32.
  • Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи // Духовна култура. 2001. — № 8. — С. 21-31
  • Девическият манастир «Въведение Богородично» в с. Батошево // Църковен вестник. 2002. — бр. 21.
  • Изборът на Пловдивския митрополит Кирил за Патриарх Български според Кондиката на Светия Синод : 50-год. от възобновяването на Бълг. Патриаршия // Възраждане. София, 2003. Год. 3. — № 3. — С. 5-9
  • Храмът Св. Николай Нови. От фермана до схизмата // Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. — С., 2003. — C. 206—217
  • Достоен юбиляр : Негово Светейшество Българският патриарх Максим навърши 90 години // Духовна култура. 2004. — № 10. — C. 1-6
  • Житие и страдание на последния Екзарх Шаблон:Wayback // Церковен вестник. 2005. — бр. 2.
  • Ферманът — схизмата, Екзархията — Патриаршията и Османската държава // Духовна култура. 2005. — № 2. — С. 1-9.
  • Екзарх Йосиф І като стожер на Православието и българската национална кауза // Духовна култура. 2005. — № 6. — C. 12-27.
  • Софийският катедрален храм «Света Неделя» през ХІХ и първите десетилетия на ХХ в. // Сб. В чест на 70-годишнината на академик Константин Косев. — С., 2009. — C. 315—333
  • «Тържествувай българский народ!» (По случай 140 години от издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия) // Македонски преглед. 2010. — № 2. — С. 7-30
  • Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 г. // История. 2015. — № 6. — C. 591—599
  • Панагюрци в Цариград през Възраждането // История. 2015. — № 6. — С. 646—651
  • Александър Тацов — един от «Строителите на съвременна България» // История. 2016. — № 4. — С. 435—438

Шаблон:Конец скрытого блока Шаблон:Начало скрытого блока

Шаблон:Конец скрытого блока Шаблон:Начало скрытого блока

Шаблон:Конец скрытого блока Шаблон:Начало скрытого блока

  • «Севлиево», София, 1982.
  • Ст. Шопов, «Но нека историята говори за това». Войнишки дневник 1912—1913 г., Севлиево, 1988, 48 с.
  • Български екзарх Йосиф I, «Дневник». София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 1992, 918 с.
  • Поп Груйо Тренчов, «Записки по Средногорското въстание», София, 1993, 186 с.
  • Подп. о. з. Стоян Илиев, «Из спомените ми», София, 1993, 316 с.
  • Стефан Лафчиев, «Спомени за Българската екзархия (1906—1909)». София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 1994, 191 с.
  • Шаблон:Книга
  • Н. Ев. Сапунов, Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград. — В. Търново: Пик, 1999, 207 с.
  • «Църковно-народният събор 1871 г.». Документален сборник. София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 2001. — 495 с.
  • Шаблон:Книга
  • Лорд Роберт Кързън, «Описание на манастирските книгохранителници в Атонската гора», София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 2004, 62 с.
  • Гочо Момешки, «Тихият кът (Из историята на с. Шумата)», София, 2005, 172 с.

Шаблон:Конец скрытого блока

Примечания

Шаблон:Примечания

Партнерские ресурсы
Криптовалюты
Магазины
Хостинг
Разное

  1. ↑ Шаблон:Cite web
  2. ↑ 2,0 2,1 Ангел Павлов За фамилните имена — Възелов, Костурков, Темелков и Чореков // State and Problems of Bulgarian Onomastics. 2018. — Vol 15. — Issue 1. — p. 193
  3. ↑ Христов, Христо Иванов (псев. Христо Темелски) // Кой кой е в българската култура. — Славена, 1998. — С. 540
  4. ↑ Шаблон:Cite web
  5. ↑ Шаблон:Cite web
  6. ↑ 6,0 6,1 Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ)
Источник — http://wikihandbk.com/ruwiki/index.php?title=Русская_Википедия:Темелский,_Христо&oldid=10917563